На фокус: Обучители по медийна грамотност

Попитахме 53 обучители по медийна грамотност в 6 различни държави какви са техните предизвикателства и предложения за подобрение. Любопитни ли сте да видите отговорите им?

Ние също, както и ресурсите, разработени в рамките на проекта Pixel Media. Взимайки предвид нуждите на практикуващите, гарантираме, че ресурсите могат лесно да бъдат приложени практически. Преди да се впуснем в тях обаче, нека ви дадем малко контекст.

Фокус групата, или задълбоченото групово интервю, е един от най-широко използваните изследователски методи в социалните науки, описан като „изследователски инструмент, базиран на структурирана и фокусирана дискусия с малка група хора, ръководена от модератор, за да се генерират качествени данни чрез набор от отворени въпроси“ (Al-Ababneh, 2018). Фокус групите се използват често за получаване на задълбочени познания в контролирана среда, което е точно това, което направихме.

Техниката придоби популярност след Втората световна война и се смята, че е възникнала през 1941 г. в Центъра за радио изследвания на Колумбийския университет, където Робърт Мъртън провежда изследвания за оценка на реакциите на аудиторията към радиопрограми (Stewart, D. W., & Shamdasani, P. N. (1990). Оттогава фокус групите се превръщат в често използван инструмент за събиране на качествена информация и се прилагат в различни области, включително в сектор образование. През 2025 г. в проекта Pixel Media използваме този метод, за да проучим образователните нужди на преподавателите, особено в контекста на медийната грамотност.

Всеки от партньорите по проекта Pixel Media проведе местна фокус група с педагози между април и юни 2025 г.:

– YuzuPulse (Туркоан, Франция),

– Катедра по педагогически науки „Г.М. Бертин“ – Болонски университет (Болоня, Италия),

– Фондация за предприемачество, култура и образование (София, България),

– Logopsycom (Монс, Белгия),

– Асоциация на младежките организации “OPENS“ (Нови Сад, Сърбия),

– RINOVA (Малага, Испания).

Шестте фокус групи следваха полуструктуриран въпросник и включиха обучители с опит в преподаването на медийна грамотност, гражданско образование, интегриране на технологии или свързани с тях теми (от държавни структури, НПО или експертни обучители).

Основната цел беше вниманието да се насочи към преподавателите и да се проучат техните възприятия и опит по отношение на медийната грамотност. Интерактивният характер на фокус групите насърчава участниците да надграждат идеите си, което води до по-дълбоко разбиране на образователните проблеми и съвместно създаване на потенциални решения. Този подход позволи да идентифицираме нуждите както на преподавателите, така и на учащите, въз основа на обратната връзка, предоставена от преподавателите.

Цифровата среда е приоритизирана и от двете страни. В следствие на това съвпадат и идентифицираните от учителите и учениците предизвикателствата, като поколенческите различия и средата на информационен поток.

Източник: Обобщаващ доклад на фокус групите на партньорите по проекта Пиксел Медиа

Горната таблица не само описва поколенческото различие, но и очертава необходимостта от адаптация, водеща до промени в образователната система, учебните програми, методите на преподаване и традиционните роли на учителите и учениците. Това е дълъг процес, но работата в тази посока ще спомогне и за признаването на холистичния подход към медийната грамотност на правителствено ниво.

Интегрирането на видеоигрите в училищната практика е широко признато. По този начин, обучението чрез игри развива широк спектър от умения, които надхвърлят запаметяването, като решаване на проблеми, сътрудничество и използване на технологии. Необходими са дискусии, за да се преодолее различието между поколенията и да се изгради общо знание. Учителите преосмислят своите методи на преподаване и процесите на учене, като използват ефективни и ангажиращи хибридни стратегии за преподаване.

Различни медийни екосистеми, включително AI инструменти и социални медии, обграждат учащите и те се нуждаят от повече информация за това как да се ориентират в тази среда и да вземат важни решения. Ето защо мненията на експерти и педагози са полезни. Ключовият момент е, че знанието вече не е в ръцете на един човек, педагога. Съвременната среда изисква пространство за активно участие на всички и се насърчава използването на симулации, сценарии, базирани на игри, видеоигри, дискусии и съвместно разработване на проекти. Задачата на обучителите е да създадат среда, в която да се изследват по забавен начин важни теми и да се развиват социални, аналитични и творчески умения. Учениците се интересуват повече от начина, по който получават информация. Динамичният свят носи със себе си информационна тревожност и способността да се филтрира, анализира, проверява и да се разбере ясно контекста е от решаващо значение. Насърчаването на критичното мислене и прилагането на знания, както показаха фокус групите, може да ангажира и мотивира младежите.

 

Източници:

Al‑Ababneh, M. (2018). Focus groups. 10.4135/9781506307633.n331. https://www.researchgate.net/publication/325181613_Focus_Groups

Stewart, D. W., & Shamdasani, P. N. (1990). Focus groups: Theory and practice. Sage Publications.

Manzano, A. (2022). Conducting focus groups in realist evaluation. Evaluation, 28(4), 564–583. https://doi.org/10.1177/13563890221124637

Обобщаващ доклад на фокус групите на партньорите по проекта Пиксел Медиа (април – юни 2025 г.)